«Непобедимата армия»

- 1 -
Валентин ИвановНепобедимата армия

— Господин полковник, помните ли битката при Сириус?

— Да, капитане, самият аз участвувах в нея.

— Три години на тази прокълната планета и да не знаем, че сме воювали рамо до рамо! Тогава все още бях трети помощник на „Индепендънт“.

— А аз току що бях поел командвуването на „Плутон“. Беше хубаво корабче. Имаше чудесна капитанска каюта. Понякога като съм много уморен си представям, че ще стана и ще отида в нея. Беше облицована с марсиански бор и кадифе. Дявол да го вземе, тя беше по-хубава дори от каютата на адмирала. Истински лукс!

— Струва ми се, че помня вашия кораб, господин полковник. Не бяхте ли вие този, който пръв проби фронта в сектор…

— Достатъчно, капитане, даже тук и даже сега това е тайна.

— Виноват, господин полковник. Мъчех се да си спомня кой водеше тогава „Херкулес“ — стария Мосли или куция Мак Крайт.

— Разбира се, че беше Мосли. Той някак си се беше изхитрил да вкара кораба си под огъня на нашата собствена артилерия. После го съди военен съд.

— Започвам да си спомням. Съдът трябва да е бил след като аз попаднах тук.

- 1 -