«Зидари (Драма в четири действия)»

- 81 -

Дядо Милко. Да бяхме род як и многолюден, да не треперехме всеки ден като есенни листа — изкарай си! Греха си пред тебе познава цяло село. И ако искаш, аз на молба за всички да ти падна…

Христо. За какво ми са вашите молби.

Дядо Милко. Както ми е побеляла главата, да падна пред теб на колене да се моля за родът и вярата си, от които си и ти…

Христо. Не познавам ни рода, ни вярата ви. Нямам аз род! Оставете ме! Тук самичък при гроба и ще стоя. Един гроб ми остана в този свят да вардя. Дядо Милко. Ще те оставим…

Старейшина и двамата селяни отминават. Всичко заглъхва наоколо. Откъм гробовете се показват две жени, плахо поглеждайки към Христа, който е опрял унило чело върху зида на черквата.

Първа жена. Тоз защо остана, кръстнице?

Втора жена. Викат, като изгрей месеца, сянката на Рада се вестявала. Върви, че ме е страх!

Първа жена (като се дърпа). Ей и Дончо пък оттатък!

Двете жени хукват из другия път.

Дончо (като ги изглежда). Страх ли ви е? По-напред мене плашеха, сега аз… (Усмихнат.) Бягайте! Мене пък не ме е страх. От никого не ме е страх!

Христо (изведнъж се доближава до него и го хваща за скута на салтамарката). Аз сега ще те накарам да те дострашей!

Дончо (претръпнал). А… от какво да ме е страх?

Христо. Къде си тръгнал като бродник по гробищата?

Дончо. Тръгнах… Там на върбите щях да се обеся. Клоните крехки…

- 81 -